Актуално / СЛИВЕН – ГРАДЪТ НА СТОТЕ ВОЙВОДИ
Град Сливен е сгушен под величествените Сини камъни – красивите природни забележителности в страната. Сливен е град с дълга история, развивал се през вековете, като сериозен и богат занаятчийски и културен център. Името на древното селище, наследник на което е днешният град е било Туида, като духовен център през вековете на османското владичество съвсем естествено Сливен се превърнал в седалище на хайдушкото съпротивително движение, от където произлиза и славата му на град на стоте войводи. И до днес из този край се пеят песни и се разказват легенди за Индже войвода, Хаджи Димитър, Панайот Хитов.
Ние туристите ветерани от град Казанлък посетихме на 25.04.2018г. този исторически град. Нашите приятели от КТВ ,,Сините камъни“ ни посрещнаха на гарата и останаха с нас през целият ден. Наш гид за деня бе Галя. Най – напред влязахме в сградата Регионален парк „Сините камъни“. Там с голямо внимание изслушахме беседата на Мариана Симеонова, която ни запозна със скалните забележителности – ,,Халката“, „ Еньовата булка“ и ни разказа легендата за нея, „Маймунската глава“, „Футула“. На монитор ни показа различни растения и животни от региона. След това посетихме къщата – музей на Хаджи Димитър, която е била построена от дядо му през 18 в., но днес е изцяло възстановен автентичния вид на стаята, в която е роден Хаджи Димитър, гостната, винарната изба и огнището. На 2–етаж са представени живота и делото му, снимки, документи, оръжия и предмети от бита.
Вторият обект, бе къщата музей на Добри Чинтулов – български поет и композитор. Той е роден през 1822 г. в гр. Сливен в семейството на занаятчия. Първите 16г. прекарва в родния си град, но понеже са били много бедни през 1838 г. Чинтулов заминава сам за Велико Търново, където учи и слугува цели 6 м., а после заминава за Букурещ, където учи гръцки година и половина и заминава за Одеса. През 1850 г. се връща в България и основава читалище, пише и разпространява патриотично – революционни стихове. Макар полу сляп и болен той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 17.01.1878 г. ,където изнася пламенна реч на руски.
Изключително очаровани останахме от музея на Сливенски бит – 19в., който е създаден през 1963 г. и е поместен в Петковата къща, която е обявена за архитектурно–художествен пометник. В музея са разположени, няколко традиции, които разказват за сливенския бит през последните няколко века – интериор на традиционната сливенска къща, обзавеждане, оръдия от бита, народни носии и костюми. Минахме и покрай Часовниковата кула, която е построена 1808 г., а часовниковия механизъм е изработен от сливенския майстор – часовникар Атанас Часопоправителя. Силно впечатление ни направи богатата колекция изложена в Регионалния исторически музей. Там всички експонати са оригинали – копия няма. Сградата е на 3 етажа. Най – впечатляваш е 2-рия етаж. Архиолога ст. н. с. Георги Китов имал голяма заслуга за богатите експонати. Името му завинаги ще остане свързано с тракийската култура и безценните паметници, проучвания край Сливенските села Тополчане, Калояново, Крушаре и Старо село. Благодарение на Сливенския кмет са били осигурени 25 хил. лв. за стъклените витрини, в които са изложени златни и сребърни накити и украшения, монети, различни глинени и сребърни съдове.
След като напуснахме сградата на музея се отправихме към центъра на града, където се намира „Стария бряс“ – вековно дърво на над 1300 г.Обиколката му при корена е над 5,65 м., а височината му е 10 м. С него са свързани много предания и легенди.
След приключване на обиколката по историческите обекти ние благодарихме от сърце на нашите приятели за любезното посрещане и най– вече на Галя, която със своите знания по история за Сливенския край ни направи съпричастни и горди с тези велики хора и техния бурен живот. Разделихме се с пожелания за нови срещи по планинските пътеки. В уютен ресторант се подкрепихме, починахме и поехме обратно към дома.
ЕЛЕНА БОЗУКОВА
КТВ „ТУРИСТИ И ВЕТЕРАНИ“