Актуално / с.Мостово - Кръстова гора - Караджов камък - Белинташ
Няма да разказвам с подробности как се стигна до идеята за този преход, но Благодаря за това на приятелка от Стара Загора.
По тези места бях ходил преди доста години и от там беше започнал курса ми за планински водач, с инструктор покойният вече г-н Иван Кандиларов. Почти нищо не помнех, което за мен беше предизвикателство, имах само спомени за отделни моменти и гледки.
Подготвих маршрута, намерих нужната ми информация, организирахме нощувки и транспорт и остана само да започнем това приключение.
Пристигнахме около 11:00ч. на 03.11.2018г. в село Мостово и оставихме част от багажа в къща за гости Стефанови, а пътеката ни към Кръстова гора тръгваше почти от къщата. Радиостанции - пуснати, джи пи ес – включен, помощник водач Славка Драганова и колоната тръгна по стръмно изкачване. След около час и половина стигнахме до Кръстова гора и се разпръснахме за снимки и за палене на свещи в църквата /беше задушница/. Прехода ни продължи към втората ни точка за деня, Караджов камък. При вида му във всеки от нас се усети възхищение към природата и причудливите и форми по различните места. След кратка почивка трябваше да тръгнем с по-стегната крачка заради краткия вече ден и ранното стъмване. Около 16:30ч. по план, бяхме обратно в къщата за гости.
Заслужена почивка, а по-късно и обща вечеря с родопски вкусотийки, сладки приказки и разни ракийчици J. Уютно премина вечерта!
На втория ден (неделя- 04.11.2018г.) в 9:00ч. всички се събрахме за обща снимка и да си кажем довиждане с Хазяйката. Преминахме през цялото село, а зареждащото слънце предвиждаше красив ден. Поздравихме се с местни хора, които работеха по дворовете си и излязохме от селото по пътека, която вървеше в коритото на река Сушица/влюбих се в това местенце/. Приятен и лек преход до Виолетина поляна, от където имаше разклони за Караджов камък и към нашата цел за деня Белинташ. Започна леко стръмно изкачване и преминаване през изоставени каменни къщи с много хубава ябълка, където Алекс помогна на всички да си вземат по ябълка/а някои по две/.
Ето, че и скалите на Белинташ са пред нас, направихме почивка и обяд на тях. Заредихме кой, каквото имаше за зареждане и с микробуса потеглихме обратно към другото си наше любимо място гр. Казанлък.
Благодаря на всички за доверието и за добрата дисциплина!
Станислав Николов ТД „Орлово гнездо“- Казанлък