Актуално / Туристи ветерани в Пловдив
Пловдив – Европейска столица
на културата
20-ти март 2019г. – прекрасен пролетен ден, ние от КТВ при ТД „Орлово гнездо“ гр. Казанлък отново сме на път. Днес автобуса ни отведе в гр. Пловдив – Европейската столица на културата. Гости на откриването бяха Силвен Паскуа – ръководител на инициативата на ЕК за Европейска столица на културата и еврокомисар Мария Габриел. Туристическата ни обиколка в старинен Пловдив започна от Академията на музикално – танцовото изкуство, пред която има бронзова фигура на Цанко Лавренов. Тесните каменни улици ни отвеждат до Художествената галерия с постоянна експозиция на Златю Бояджиев, градската художествена галерия с иконна композиция. Ето, че се отзовахме пред църквата ,,Св.Св.Константин и Елена“. Като христиани запалихме по свещичка в храма и се помолихме за здраве и благоденствие, за мир и разбирателство между хората. В двора на Етнографския музей вниманието ни грабна красиво оформеният двор, където дърветата и храстите бяха окичени с прекрасни ръчно изработени мартеници. Това е вторият по големина етнографски музей в България с утвърдена научно – образователна дейност. Помещава се в Куюмджиевата къща, която е паметник на културата от национално значение от 14.10. 1943г. Открит е през 1917г. В него се съхраняват 40000 предмета от различни култури на Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането. Показани са основните поминаци и традиционни занаяти на населението от региона. От двете страни нагоре по криволичащата уличка са Бакаловата къща от 18 в., къщата на Александра Баятова също от 18 в. и тя ни отведе на Небет тепе – използвано в миналото за наблюдателница на трафика по р. Марица. То е свещенно място на траките, резиденция, стратегическо място за военни гарнизони. То е едно от шестте тепета запазили се до наши дни, около които е построен град Пловдив. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе на него е бил разположен античния град – Тримонциум. Когато градът се разраства се приобщават и другите възвишения в района и така стават 7, 8, 9. Броят им се мини и поради факта, че дълго са били използвани за добив на камъни. Тепетата са оценени като символ на града в много по – късен етап. Твърди се, че кеят в Бургас е направен от материали на Марково тепе. За един ден не е възможно да се посетят всички по – важни обекти в града, но ние се постарахме максимално да ги обходим. Мавлеви хане е бивш дервишки мюсюлмански манастир от началото на 19 в, къща Ламартин – 1960г. е открита музейна експозиция и дълги години сградата е използвана като дом на Съюза на българските писатели, Антовата къща построена през 50 те години на 19 век. Стръмни стълби ни отвеждат до Античния театър. Построен е по времето на римския император Марк Улпий Траян сл. Хр.и е разкрит при археологически разкопки от 1968 до 1979г. от Археологическия музей Пловдив. Днес това е едно от любимите места на пловдивчани – място на което се събират стотици почитатели на различни музикални и театрални представления. Театърът в поликръг е с външен диаметър 82 метра. В близост до него е Пловдивския университет „П. Хилендарски“ и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Над Анфитеатъра в Пловдив всички туристи се спират пред фигурата на Сашо Сладура – колоритния джаз музикант – арестуван от комунистите и пратен в Белене, после в Ловеч където е убит. Към края на нашата обиколка се озоваваме пред паметната плоча на Христо Данов. Издавал е вестник „Марица“ през 1878 г. и е живял в този дом /Регионален исторически музей на книгоиздаването/ от 1865 до смъртта си през 1911 г. Насладихме се и на уличната експозиция на части от Берлинската стена, разположена около Римския стадион. Поуморени от дългата обиколка, но с обогатени познания ние се отправяме към втората за деня дистинация град Хисаря /Диоклецианопол/. Тук местата за разглеждане са по–малко, но не и поважност. В момента се извършва консервация и социлизация на обекта „Римските терми“ по оперативни програми за Регионално развитие. Разгледахме късно римска обществена постройка от 4 в. сл. Хр., Римския амфитеатър от края на 3 в. и Римската гробница. Измихме си очите с лековита вода и пихме от лековитата топла минерална вода за всякакви болежки. В късният следобед се отдадохме на заслужена почивка в красивия парк на фонтана с извора „Момина сълза“ и вековните дървета – липа на 140 г., каталпа на 70 г. и група дървета Софора на 100 г. над които се стрелкаха първите пристигнали лястовички. Но всяко хубаво нещо има начало и край. Заредени с много емоции и хубаво настроение отпътувахме от град Хисаря, градът с 22 минерални извори, в който се е влизало през 4 порти.
Елена Бозукова КТВ при ТД „Орлово гнездо“
Гр.Казанлък