Актуално / ИСТОРИЧЕСКОТО БОГАТСТВО НА ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ

15 май 2019г. ние от КТВ при ТД „ Орлово гнездо“ гр. Казанлък отново сме на път. Напускаме долината на Тракийските царе, за да се потопим в необятното море на нашата история. Целта на нашето пътуване са историческите места в Южна България между Родопите и Сакар.

Първата спирка е природния феномен Каменните гъби. Скалните образования с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Местните го наричат Мантаркая. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черни петна са от манганови конкреции. Зеленикавата багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5 – 3 метра. За природна забележителност е обявена на 13 май 1974 г. от Министерството на околната среда и горите. Елена Бозукова разказа легенда за този природен феномен. Тя бе подготвила полезна информеция за всички градове през, които ще преминем – население, забележителности, поминък, флора и фауна. След като запечатахме със снимка за спомен ние се отправихме към следващия обект Перперикон – ранноисторически, античен и средновековен каменен комплекс в Източни Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 год. паметници от античността и средновековна крепост. При траките Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. Покъсно са живели римляни, готи, ромеи и българи. Перперикон е обявен за паметник на недвижимо културно наследство от национално значение от 1968 г. Мегалитният комплекс е най – големият на Балканския полуостров и се намира на десния бряг на река Перперек. Той е един от 100 Национални обекта. След кратка почивка от Перперикон се отправихме към с. Татул. Докато пътувахме пред нас се сменяха красиви природни картини – пъстри поляни, които грееха в различни цветове, широколистни и иглолистни дървета покриваха планинските склонове и на всякъде се носеше мириз на бор и цъфнала акация. Без да спираме преминахме през Момчилград. Тесен асфалтов път ни отведе в с. Татул. Всички заедно изминахме пътя до Тракийското светилище, което се намира в местността „Асара“. То е едно от най – величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи. Комплексът се състои от древно езическо светилище и античен храм. Открити са два входа към светилището – източен и южен. Изключително впечатление създава монументалното стълбище, което води към главния портал под пресечената пирамида. Съществува хипотеза, че именно тук в скалната гробница е погребан митичният тракийски певец Орфей. Светилището край Татул ни върна 6000 г. назад – в един приказен свят на загадъчни култове и свещени ритуали, във времена на богове и жреци, на легенди и предания. Поуморени от дългия път и горещото време достигнахме крайната цел на първият ден -Ивайловград. Настанихме се в хотел ,,Тракия“. Починахме, освежихме се и в 19,30 ч. беше веселата част, придружена с вкусна вечеря. Към полунощ отпразнувахме рожденния ден на Венка Минкова, като я поздравихме с хубави песни и пожелания за много здраве, щастие и късмет. На следващия ден след обилна закуска продължаваме към останалите обекти. Вила „Армира“ – антична римска вила. Тя е паметник на културата с национално значение. Открита е през 1964 г. югозападно от квартал Лъджа. Името си е взела от малката река Армира, приток на река Арда, на брега на която е построена вилата. За историята на вилата научихме от документалният филм създаден за нея. След края на филма разгледахме вилата с екскурзовод, от когото научихме много интересни неща, като това че още тогава е имало подово отопление /хипокаус/. Намерени са много керамични съдове, накити и предмети, които са поставени в стъклени витрини. Вилата е разкошно имение – украсена с богата мраморна декорация и цветна мазилка. От 2014 г. е под №72 б в списъка със 100-те национални туристически обекта на БТС. Изкачихме се до защитената местност „ Дупката“. Защитена заради многото видове орхидеи 13 наброй и местообитанието на 4 вида прилепи. Пещерата „ Дупката“ е обявена за защитена от 08.05.1992 г. От високият хълм се разкрива прекрасна гледка – целият Ивайловград бе като на длан пред нас, окъпан от първите слънчеви лъчи, се събуждаше за живот. Тръгвайки си от града видяхме парка „Армира“, паметника на „Майка България“, а извън града минахме покрай местността Илиева нива, където през 1996 г. е издигнат мемориален комплекс в памет на 40 хил. изклани български бежанци и техните деца. Мемориалът се състои от паметник, чешма и параклис „св. Петка българска“ и всяка година на 1 юни – Ден на детето се посещава от много хора.

Последният обект от двудневната екскурзия в Южна България е с. Мезек. Тракийската куполна гробница от 4 – 3 в. пр. Хр.се намира в покрайнините на селото. Гробницата е открита случайно от местни жители през 1931 г. Тя е най – голямата и една от най – интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Проучена е от проф. Богдан Филов – обявена за паметник на културата през 1968 г. Коридорът е дълъг 20 м., следват две правоъгълни предверия, а след тях – кръгла погребална камера с копиевиден купол. В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Предполага се, че гробницата е използвана като храм на Херон, място където се почитал култът към божествения покойник чрез определени религиозни ретуали.

Пътят ни отведе и до Мезешката крепост /Неузетикон или Неутзикон / – средновековно византийско укрепление изградено през 11 – 12 в. западно от днешното село Мезек. Тя е разположена на издължена тераса, в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, носещо името Св. Марина или Гората. Местното население нарича крепостта „Калето“ и е имала функция на гранична стражева крепост. Охранявала е територията между р. Марица и р. Арда. Обявена е за защитена територия на скални образования. Има 9 кули с височина 10 м., а стените и са дебели от 1,90 – 2,50м. Обявена е за народна старина през 1927 г., а за архитектурно – строителен паметник от Античността и Средновековието през 1968 г. През 2012 – 2013 г. завършва работата по пълната консервация и ограничена реставрация на крепостта по програма ФАР.

Ето, че се вижда края и на това пътешествие. Правим малка отбивка от маршрута и отиваме в атрактивния комплекс „Приказките“, който е разположен в живописна речна котловина с редки растителни и животински видове, наречена „Харманлийско дефиле“. Мястото е обвито в магията на стари и нови легенди. Не далеч е историческият „Извор на Белоногата“., описан в поемата на Петко Славейков. Мястото където се ражда красотата – това е най – точното и кратко описание на този район. Разхладихме се със сладолед , наляхме си студена балканска вода и отпътувахме към Долината на тракийските царе, откъдето тръгнахме преди 2 дни.

Елена Бозукова

председател на КТВ

при ТД ,,Орлово гнездо“

гр. Казанлък