Актуално / 27-29 април 2018г. - ЗАПАДНИ РОДОПИ
По плана на Клуб по пешеходен туризъм към ТД „Орлово Гнездо”- Казанлък, на 27-28-29 април 2018г. се проведе планирания поход в ЗАПАДНИ РОДОПИ – село Варвара, Родопската теснолинейка, гара Цепина и музея на теснолинейката, хижа Равно Боре, връх Милеви Скали, връх Фенера, мотел Родопско Ханче.
На 27-ми април, към 21:00 часа, групата от 41 туристи пристигнахме и се настанихме за нощувка в мотел-ресторант „Родопско Ханче” в село Варвара. Вечерта, в механата на мотела, премина неусетно и весело под звуците и песните на местния състав.
На 28 април, в 08:15ч. цялата група от 43-ма туристи (шофьора и жена му също се присъединиха) вече бяхме на спирка „Пампорово” в очакване на Родопската теснолинейка, която трябваше да ни закара до спирка Цепина, където се намира „Музея на Родопската теснолинейка”. Всичко вървеше по план, повозихме се 20-на минути и в 09:10ч. вече влизахме в музея. Самият създател и двигател на инициативата за направата му, Кристиан Ваклинов, беше се отзовал на поканата ни, лично ни отвори и ни запозна с историята на създаването му. Кристиан движи, както борбата, така и съвместната работа с държавните институции и общините за запазване и развитие на линията, дава и реализира идеи за подобрение на разписанието и комфорта на пътуването, следи пътникопотока по линията и чрез данните аргументира пред БДЖ нуждата от запазването на теснолинейката. Организира масови прояви и чествания по различни поводи, свързани с линията, както и ръководи доброволческите дейности по възстановяването на спирка Цепина и превръщането ѝ в музей на теснолинейката.
Останахме силно впечатлени от чутото за историята на Родопската теснолинейка, още от решението за строежа ѝ през далечната 1916 година, проектирането от младия български инженер Стоян Митов и започване на строежа през 1920 год. Силно се впечатлихме и как се е мислило в наши дни да се закрие тази уникална линия, както се закриха други две теснолинейки в Северна България и благодарение инициативата и борбата на Кристиан и приятели това не се е случило и дори са пуснали и вечерно влакче. С интерес разгледахме и самия музей.
Както беше планирано, в 09:43ч. хванахме обратния курс на теснолинейката до спирка „Марко Николов”, откъдето ни започна и пешеходния преход към хижа Равно Боре. В началото вървяхме по „Бесничко дере”, след час и половина вече бяхме на рида „Алабак”, а след още половин час стигнахме самата хижа Равно Боре. Хижарят Георги ни посрещна, настанихме се, обядвахме. След обяда група от 23-ма туристи продължихме похода си към връх Милеви скали, където бяхме след нови два часа. Уникалната панорамна кръгова гледка, която се вижда от връх „Милеви скали” , беше наградата за усилията на групата. На връщане решихме да качим и връх Фенера, направихме го и изпълнили изцяло „програмата за деня“, по живо - по здраво, към 17:45 часа се прибрахме в хижата след обща денивелация над 2800 метра.
Групата, останала в хижата, също не беше скучала. Част от туристите си направиха разходка до близката поляна и скали с панорамна гледка към каньона на Чепинска река, други играха карти, а трети просто релаксираха в и около хижата. Вечерта премина задушевно, с песни, танци, шеги и смях. Оказа се, че и хижарят Георги знае хубави македонски песни и самостоятелно и в съпровод на Мария Кафалиева изпълниха няколко такива...
На 29-ти, неделя, след като закусихме и се сбогувахме с хижа Равно Боре, в 09:00 часа тръгнахме по пътеката за село Варвара. Самата пътека беше много приятна, не беше трудна, на места предлагаше хубави панорамни гледки и след 3 часа вече бяхме стигнали гара Варвара, а от там и мотел Родопско ханче и минералния басейн в него. Почти 3/4 от групата уважихме басейна и „се напарихме” в минералните води на село Варвара.
Към 18:00 часа автобусът ни върна в Казанлък и с това приключи три-дневната ни туристическа дестинация. Благодаря на всички участници за отговорното поведение, за позитивното настроение! ...
Атанас Балкански