Актуално / Поход из величествената Родопа планина
На 24 и 25 юли 2018 година, жените туристки от клуб „Орлица“ при ТД „Орлово гнездо“- Казанлък потеглихме на поредното пътешествие из красивата и величествена планина Родопи. Родопа - океан от зеленина. Казанлък, Пловдив, Асеновград, Чепеларе, Проглед, Рожен, Момчиловци, Хайдушки поляни, Смолян – това беше маршрутът.
В Чепеларе направихме импровизирана среща с писателя Димитър Златев и неговата съпруга, които са приятели на нашия клуб от много години. Топла, вълнуваща среща.
От Пампорово се отклонихме за Орфеевите скали,
„Не мъртъв камък, а звучаща лира
скалите пеят като звънки струни“
/Никола Гигов/
намиращи се под връх Снежанка и Кулата. Тръгнахме при гъста мъгла, не се виждаше почти нищо, много хора ни съветваха да не тръгваме, но ние смело поехме по пътеката. И стана чудо - мъглата започна да се вдига, даже и слънцето се показа. Качвайки се на скалите останахме без дъх, очаровани от чудната гледка. Легендата гласи, че Орфей е черпел вдъхновение за песните от гледките, разкриващи се от скалите. Седял и свирел на любимата си арфа, а песните му се носели по целите Родопи - всичко притихвало -природа, хора, животни.
От високите Орфееви скали се виждат като на длан Смолянските езера, пръснати по долината на река Черна „Орфей е тук като сълза и нота, стозвучие в Родопски небеса“ /Н. Гигов/.
От там се насочихме към следващия обект на нашето пътешествие -с. Момчиловци, село, което впечатлява с чистия си въздух, с 27-те си параклиса, с къщите за гости, които предлагат уют и топлина, с многото цветя. Целта ни беше да достигнем до Кърджалийски камък, за който има пряка пътека, но изследователския дух отново се събуди у нас и за това поехме по пътеката към Дупчов камък. От там през треви, промушвайки се през паднали дървета, стигнахме и до Кърджалийски камък. Образуването на скалата е от преди 30 милиона години. Отпред пред камъка има текст на песента „Тръгнал е Тодьо на гурбет да иде“. Прочетохме и сказанието за името на скалата. Запяхме песента и гласовете ни литнаха от високото към село Момчиловци.
От Момчиловци потеглихме за „Хайдушки поляни '' и къща за гости „4*4 -вила Марина'', където предварително си бяхме запазили места за спане. Тук бяхме посрещнати сърдечно от домакините - Марин и Емилия. Настанихме се по стаите, кратка почивка и към 19 часа слязохме в столовата за вечеря. Представихме на нашите домакини дейността на нашия клуб, благодарихме си взаимно за осъществената среща и след кратка пауза ....нова изненада... зазвуча родопска гайда на гайдаря Костадин, Марин с акордеона, и Бисер с тамбурата, а двете певици, участнички дълги години в ансамбъл ''Родопи''- Смолян - Емилия Царева и Соня Калоферска, огласиха залата с родопските песни, които една след друга звучаха до късно. Това могат само родопчани с техните открити сърца. Очаровани, опиянени, слушахме притихнали-имахме чувството, че присъстваме на концерт. Благодарим ви, мили хора, за тази вълнуваща вечер, която няма да забравим.
Сутринта се отправихме към микробуса, а Марин разпъна акордеона, Емилия и Соня запяха родопските песни - и така, докато потегли микробуса. Сърцата ни бяха изпълнени с много топлина, с много благодарност.
От там се отправихме към Смолян, където бяхме запланували да посетим ''Каньонът на водопадите'' - най-близкия - Орфей и гробът на големия творец, орфеист, аргонавт, родолюбец, певецът на Родопа планина и приятел скъп на нашия клуб - Никола Гигов. По пътя, пътувайки за Смолян без предварителна подготовка споделихме спомени, четохме стихове, отдадохме почитта и уважението си към него. В Смолян първо се отправихме към гробището. Сърдечно благодарим на г-жа Надя Речникова и Жоро, които направиха всичко възможно да стигнем до там. Положихме букети от горски билки -кантарион, мащерка - любимата билка на г-н Гигов, полски цветя. Приятно бяхме изненадани, когато видяхме цъфналата казанлъшка роза /бяхме я изпратили по Елена Хайтова-съпругата му с молба да бъде засята на гроба/.И днес тя цъфти там - символ на нашето уважение и обич към Никола Гигов. И макар, че не е сред нас, той живее със своите книги и стихове в нас.
''И може би ще дойде време
да стане извор моя стих!''
/Никола Гигов-на паметникът му/
От там се отправихме към ''Каньонът на водопадите'' и към последната точка от нашето пътешествие - Астрономическата обсерватория на Рожен.
И така неусетно изминаха двата дни, наситени с много красота, емоции, преживявания.
Красива си, майко България!
24 и 25.07.2018 г.
Христина Банова
клуб на жените туристки ''Орлица''
при ТД ''Орлово гнездо''
гр. Казанлък