Актуално / Отново на път клуб Туристи ветерани
ОТНОВО НА ПЪТ
Отново поемаме на път ние от КТВ при ТД „Орлово гнездо“ гр. Казанлък. Днес 10.10.2018 г. влакът отведе 19 души до спирка Бачо Киро. По време на пътуването се любувахме на чудните картини, които е сътворила есента със своите багри. Щом слънцето изгря лъчите му зашариха по върховете на дърветата, а те искряха ту в жълто, ту в червено, ту в зелено. В 10:30 ч. пристигнахме на гарата и поехме по планинската пътека, която ни отведе до хижа Бачо Киро. Щом се настанихме и отпочинахме посетихме пещерата „Бачо Киро“. Тя се намира в Предбалкана, община Дряново – дом на първите разумни хора в Европа. Тя е един от диамантите в пещерната огърлица на България – заради удивителните карстови образования, заради това, че е първата в страната благоустроена за посещения от туристи и защото тук са открити едни от най – старите следи от хомосапиенс /разумни хора/ в Европа. Тя се намира на 300 м. от Дряновския манастир и още през 1937 г. дряновски туристи я благоустрояват за посетители. През 1962 г. е обявена за природна забележителност, а през 2002 г. пътеките и осветлението са обновени. Част е от 100 НТО. Общата й дължина е 3500 м., което я нарежда на 13 – то място в страната по този показател. С 13 градуса температура е добре през лятото да си носите връхни дрехи. Това е една от най – добре проучените пещери в България /вкл. от братя Шкорпил/ и сред най – значимите архиологически обекти от палеолита /старокаменната епоха на Балканите/ датирани от средния и късния палеолит. Днес пещерата има два маршрута – къс и дълъг. Ние избрахме късият маршрут – дълъг е 350 м. и отнема 15 мин., освен ако не се забавите в „ чистилището“, Дъждовната зала и Концертната зала /в нея пяхме и акустиката е великолепна/. В последните две видяхме много монети по стените и на земята – поверието е, че трябва да минете през Чистилището и след това да опитате да залепите монета, ако залепне значи сте се оттървали от греховете си, ако падне, значи трябва да минете отново. Пещерата се е образувала във варовиковия скален венец Боруна между каньоните на река Дряновска и нейния приток река Андък. Някога местността е била дъно на море, като и днес в пещерата могат да се видят вкаменелости от раци и др. Образуването на пещерата е свързано с водите на р. Дряновска – в началото на кватернера, преди 1,8 мил. г., те започнали да нахлуват в пукнатините на скалата и постепенно оформили пещерата.
Проучвания – 1890 г. от чеха Степан Юриинич, по–късно 1895 г. от братя Шкорпил, през 1937 г. палеонтологът Рафаил Попов, 1938 г. англо – американска експедиция с проф. Дороти Гарод, която преди това правила проучвания в Палестина и идва, за да установи връзките с останките от палеолита по нашите земи.
Всичко това ни разказа екскурзоводът, който ни посрещна на входа на пещерата, а разходката си направихме сами, според възможностите, кой до къде може да стигне.
След като излязохме от пещерата отидохме в Дряновския манастир – минахме по моста над р. Дряновска и хвърлихме монети в нея и всеки си пожела по нещо. После запалихме по свещичка за здраве и се измихме със светена вода. След обед се отдадохме на заслужена почивка, защото вечерта ни очакваше приятелска вечеря придружена с песни и танци. Веселието продължи до 23ч. Елена Бозукова бе подготвила викторина от забавни въпроси с награди.
11.10 – 07:30 ч. – част от групата – по ранобудните се възползваха от предложената от Нейка Петкова серия от упражнения за раздвижване. После всички заедно закусихме с традицонната българска закуска – баница с айрян. Председателката на КТВ Елена Бозукова обяви как ще протече деня. Група от 11 човека поехме към „Пейката на любовта“, а останалите сами да преценят как да използват 3-та часа до обявената среща в 12:00 ч. за обяд.
Бавно и с чести почивки стигнахме до „Пейката на любовта“ – приказното кътче над Дряновския манастир. По Дряновската еко пътека, която се вие по скалния масив Боруна югозападно от манастира има направени три тераси с пейки, които ни разкриха прекрасна гледка към Дряновския манастир, който остана много под нас, величествените скали, които са го прегърнали и каньоните на р. Дряновска и р. Андъка. Единствените шумове бяха от водата и птиците, а въздухът бе така чист, че ни зареди повече от всяко кафе или енергийна напитка. Истинска наслада за окото бяха поляните с красивите диви циклами, които са толкова много, че застилат гората като с килим. След като запечатахме със снимки този момент, поехме обратно. С кратка почивка на пейките пред входа на пещерата, се прибрахме в хижата. Ето, че настъпи часът да се прибираме у дома. Никак не ни се искаше да се разделяме с тази красота и спокойствие. Даже природата бе тъжна, че я напускаме и заплака. Ситен, топъл дъждец ни съпроводи до гарата.
Елена Бозукова КТВ
при ТД ,,Орлово гнездо“ – Казанлък