Актуално / Шесто пролетно приключение “Витоша ‘ 2019”
Шесто пролетно приключение “Витоша ‘ 2019”
Двудневното историческо- културно- планинарско обикаляне около, в и над София
06.04.2019 г./събота/
Oт Казанлък, през Пирдоп, Курилския и Кътинския манастири, Кътинските пирамиди, Софийските музей, църкви и разкопки, до Витошките хижи Еделвайс и Звездица
В сумрака на първата априлска събота, 94 планинари от ТД „Орлово гнездо“ потеглиха от Казанлък с два автобуса и три коли. Направихме кратки почивки на Розино и над Клисура. На разклона за Локорско прибрахме Дамяна, Радослава, Наталия и Вили. През Курило стигнахме до най-големия на времето манастир от северната част на Софийската Света гора. Oснован е през втората половина на Х век, по времето на цар Петър. Първоначално се наричал „Св. Йоан Кръстител". През Х в. и през 1469 г. тук са пренощували мощите на Св. Иван Рилски и от началото на XVI в. носи неговото име. В 1382 г.манастирът е опожарен. През 1593 г е възстановен. През 1596 г. е изографисан от св. Пимен Зографски. През 1816г. църквата отново е изписана наивистично по времето на игумен Викентий . Mанастирската църква e еднокорабна, едноапсидна сграда с два притвора.
..Манастирът възниква като мъжка общежитийна общност. През 1922 г. с решение на екзарх Стефан се създава женско ставропигиално сестринство „Бял кръст“. До 1958г. Курилски Ставропигиален манастир „Св.Иван Рилски” е обитаван от 45 монахини. Имало е печатница за богослужебни и религиозни книги и списания. Тук е издадена първата библия с картинки. Курилския манастир е действащ, начело с йеромонах Нектарий .
През Нови Искър и Кътина се стигнахме до поляната, северно от манастира и от там, до началото на Кътинските пирамиди. .Те са островърхи конусообразни ерозионни, червено-кафяви образувания с неправилни очертания, разположени в долната част на Големия дол в севро-източния край на с. Кътина. Скалният откос се извисява на 5 – 10 m над основата на дола, но индивидуалната височина на самите пирамиди не надвишава 2 м. Външната им повърхност е покрита от твърда глинесто-песъчлива кора. Владо, Гошо и Анатолий се качиха на върховата им част. В подновяващият се манастир, с почти завършена жилищна двуетажна постройка за миряни, ни посрещна отец Георги. В новата, светла църква, той ни изнесе прочувствено родолюбиво слово.
Кътински манастир „Св. 40 мъченици” е от Второто българско царство. През тъмните времена запада, но името на мястото - "манастира" остава. До Освобождението оцелява само малък храм, рухнал през 1960 г. Празникът на манастира се отбелязва на 9 март. Денят на Свети 40 мъченици се свързва и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 нагорещени шиша в земята, за да я затопли. На времето хората са смятали, че тогава природата вече се обръща към лято.
През Илиенци и Надежда, преди Централна гара, вдясно влязохме в „Опълченска“. Бързо слязохме от автобусите/снабдени със специални пропуски за движение в централната част на София/, и влязохме в Националния политехнически музей, основан през 1957 г. Особен интерес предизвикаха запазените автомобили Форд и Фиат, мотоциклетите Месершмид и Балкан, радиоапаратите сглобявани в Капрони и Бургас/Тулан-трудолюбието и упоритостта лансират активност и напредък/ , телевизионните камери, първите български компютри, смеситетят за вода от началото на ХХ в.
Возилата ни прекараха покрай Лъвов мост /построен в памет на четиримата софийски книжари-революционери Георги Стоицев, Киро Хранов, Никола Стефанов и Стоян Табаков, обесени след Априлското въстание/ до Западната порта. Минахме през Централните хали, между Централните минерални бани /сега Музей на София/ и Баня Баши джамия и западно от ЦУМ .
Антична Сердика има 4 порти. Западна и източната са свързани с главната улица – ДЕКУМАНУС ПРИНЦИПАЛИС. Северна и южната/ под Съдебната палата/ са свързани с главната улица КАРДО ПРИНЦИПАЛИС. Сердика получава първите си укрепления още при император Траян, заедно с градския си статут и името Улпия Сердика. През 176 и 180г.сл.Хр. се вдигат крепостните стени. Основите на кулата са дълбоки 2м. Височина 10м – 12м. Петоъгълните кули на вратите са от VI век. Настилката е каменни блокове до 1.50м дълги. Общо града е на 165 000 кв.м. През VI век укрепват и стените с допълнителна втора стена с триъгълни кули, поставени между кръглите, които са били на 50м. една от друга. Античният комплекс „Сердика”, западно от ЦУМ показва богатия Константинов квартал на крепостта . Зад остъкление е Кардо Принципалис от V – VI век , широка 7м. и дълга 40м. В откритата част на комплекса се вижда полукръгъл басейн и помещение с подово отопление / хипокауст/ - източно от него – тоалетна с канал. В комплекса има 8 улици, базилика, терми, 6 жилищни сгради, средновековна църква . Общо 6 000кв.м.квартал. Влязохме в църквата „Света Петка Самарджийска“, поддържана от майсторите на седла и самари, чийто квартал се е намирал наблизо през Средновековието. .. Съществува хипотеза, че тук е погребан Васил Левски. . Зърнахме 8 метровата статуя на Света София /поставена на 14 метров пилон/. Тя е символ на древната ни столица. В едната ръка държи лавров венец и благославя. На другата е кацнал бухал – символ на мъдростта. . През остъкленото пространството под Ларгото, покрай Източната порта, отидохме до най-старата запазена сграда в Столицата-Ротондата „Св. Георги“. Първоначално е била мавзолей, а през IV-V в. е станала църква. В 16:00 часа видяхме смяната на почетния караул пред Президенството и на Националното знаме вътре. .. В подземието на хотел „Арена ди Сердика“ са останките на Софийския римски амфитеатър, на 300 m от Източната порта на древна Сердика/ II- III век/. По размери се доближава до Колизеума в Рим. /с 10м е по – малък/ (дължина 60.5 м и ширина 43 м). Побирал 25 000 зрители. . .. Влязохме в Руската църква „Свети Николай Чудотворец“ с пет малки позлатени куполи. В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев (Св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец). Хиляди вярващи и невярващи пристъпват към него с молба за помощ, записват своите молитви на хартия и ги пускат в специална кутия.
Минахме край останките на турски казарми ХVI век. В тези подземия са затваряни български комити, а от близката Артилерийска казарма тръгва към бесилото Апостолът на свободата Васил Левски . .. Видяхме кулата, която е основната астрономическа точка на държавната триангулация на България, строена през 1920г. По нея се измерват разстояния и денивалации от централната на България до другите триангулични точки в българските земи. Покрай паметниците на Опълченците и Самуил, отидохме до църквата Света София.
В тогавашните гробищата, в IV в. и началото на VI в. са били постоени един върху друг по-малки храмове със запазени подови мозайки. По времето на Юстиниан върху тях е изградена църква в сегашнити си размери. През българското средновековие храмът продължава да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения. През османския период е преустроена в джамия. През 1818г. и 1858г. сградата е разрушена от силни земетръси, минарето пада, и е изоставена. От 1935 до 2012 г. е преустройвана. В подземията са експонирани гробници и остатъци от по-малките храмове.
На последния етаж на Журналистическия факултет е Музеят на радиото. Посрещна ни приветливият директор на Радио „Алма Матер“ Ясен Вакашински. Из богатата сбирка от аудио и радиотехника /радиоапарати, грамофони, магнетофони, пултове/, документи и снимки ни разведоха с въодушевени разкази Антоанета Дойчева и Захари Миленков. .. В Лозенец бързоходно намерихме в презастроения квартал открития през 1953 г. гробищен комплекс, проучен основно през 2001 г. Принадлежал е на заможна фамилия от IV-V в. Състои се от гробна камера с три каменни саркофази, представителна зала за ритуали и възпоминания и три предверия(за вход и съхранение на инвентар). Бързо се измъкнахме от мегаполиса и през Бояна, по Беловодски път, през Златните мостове и Офелиите, по заледения тесен път шофьорите Цецо и Васко и майсторски ни закараха до х. Звездица /1850 м н.в./. Настанихме се в уютната гостоприемница и в близката хижа „Еделвайс“/1681 м н.в/. От 21:30 до 0:30 часа продължи вечерята.
Незабравима ще остане „Ехо вечерта“ с акордеона и песните и танците на Вальо, „Ехо“ и приятели.
.
07.04.2019 /неделя/
Oт х. Звездица до Черни връх и обратно, и през Байлово, Неолитния комплекс и с. Чавдар, до Казанлък
След бързата закуска, в 07:11часа Дамяна ни преведе през гората, до Конярника. 31 планинари с бързо темпо по трамбованата снежна пътека, се изкачихме до горната влекова станция. Висока облачност над нас. Мъгла на върха. След леко слизане и продължително, плавно изкачване на юг, и после на изток, покрай засипан с голяма пряспа каменен заслон, бързо стигнахме до последните десетина „по-нагорни“ стълбове. Каменното здание с метеорологичната станция на горния етаж е на Витошкия първенец Черни връх/2291 м н.в./. По гранитните стъпала, през две антрета, влязахме в просторната топла чайна. Половин часова почивка със супи от леща, шкембе и гъби, чай и кафе, „удряне“ на печати. Младите Мага /с 19-месечния Браян в предна раничка/ и баща му Иван, ни завариха, на излизане от убежището. Отвън Гошо поведе традиционното „върховистко“ хоро. По обратния път, между разклона за х. „Селимица“ и Конярника, затъвахме често до колене, поради размекналия се фирнован сняг. В 11:40 часа се прибрахме до базовата хижа. Останалите участници се разходиха в околността и до хижите „Еделвайс“, „Кумата“ и „Планинарска песен“.
Пътувайки към Байлово, изслушахме изразително прочетения от Дамяна разказ „Андрешко“. В дом-паметника на Елин Пелин, уредничката ни запозна с живота и творческия път на великия писател Димитър Иванов /Елин Пелин/. Главно място заема изящен кабриолет, изработен от известния врачански майстор Мито Орозов. С него са се возили съселяни на Елин Пелин, прототипи на негови герои, както и той самият. Родната къща със широкия двор, с големия орех, плевнята, навесът, под който е събран селскостопански инвентар, ни връщат към атмосферата, в която е живял и творил Елин Пелин. На горния етаж е възстановена битовата обстановка на байловска къща, където с вкус е подредена покъщнината. Уредена е и стаята на писателя, с негови лични вещи.
В двора на селската църква е погребан 103 годишния дядо Добре- просяка-дарител за поддържане на много български храмове.
На 7км от Байлово, вляво от пътя, на продълговата, наклонена поляна е параклисът „Свети Никола“ с тристубелен водолей и курбанджийски навес за 100 човека. От другата страна на пътя, в травентинови скали има остатъци от монашески килии /Калугерските/ и древни пещерни обитания. Намерени са 240 символи /контурни, вкопани и барелефни/. Предполага се, че те изобразяват чрез фазите на Луната стопанска, култова и религиозна дейност и обществено значими събития.
Покрай Смолско и Бенковски, през с. Чавдар, се качихме на продълговат хълм, югозападно от селището и спряхме пред Археологическия парк “Тополница”.
Тук е възпроизведено селището/от преди 7 000 години, разкрито до река Тополница през 1967-80 г. Паркът разполага с пет неолитни къщички. Те са са построени от преплетени колове, обмазани с глина и разполагат с огнище, пещ, зърнохранилище, маса и столове. В 3 от къщичките има легла-нарове, разположени на импровизиран втори етаж, до които се стига посредством дървена стълба. Там може да се нощува в неолитна атмосфера.
..Северно от музейната част е построен приключенски парк с катерачна стена, въжена градина и други занимавки. На юг, на върха на хълма, е параклис „Света Петка“ с ограда от ковано желязо и с голяма камбанария, която гордо доминира над цялата околност. Гледката разкриваща се от хълма към село Чавдар и Стара планина и Средна гора е главозамайваща.
Отбихме се на връщане в центъра на село Чавдар- най-уреденото село в България. Чрез Европейски програми и много труд кметът Пенчо Геров /на 82 г./ успял да поднови училището, детската градина, читалището, кметството. Големият площад е с рекичка, мостове, градини с алпинеуми, нови игрища и детски занимавки, Подновен е величествения войнишки паметник.
Близо до ЖП гарата в Златица оставихме Дамяна, Радослава, Наталия и Вилито /която изпя рефрен от „Довиждане, довиждане до следващия път!“/, за да хванат влака за София.
След Карлово пръсна малко дъждец. След 560 км, в 19:50 часа завършихме на паркинга зад Пощата двудневната разходка.
Христо Ангелов
09.4.2018 ч.