Актуално / Завръщане към корените

Верни на девиза „ Опознай родината, за да я обикнеш“ членовете на

Т.К. „Бузово кале“ - Бузовград решихме, че е дошъл ред на Сакар планина. Да се запознаем с природните и красоти и историческо богатство. Едновременно с това искахме да посетим родните места на някои от нас, за които толкова много бяхме слушали.

На 2.10.2019 г. поехме на път. Първият обект беше с. Хлябово. По пътя Недялко Пъков ни запознаваше със забележителностите на местата, през които минавахме. Пристигнахме в селото. Там вече ни очакваха негови близки. Седнахме около приготвената за нас трапеза и заговорихме за историята на селото. След кратката почивка се отправихме към центъра, където се издига паметник на загиналите за България Хлебовчани. След поднасянето на венеца се отправихме към долмените. Село Хлябово е известно със своите долмени, които са част от древен некропол. Тези мегалитни структури все още крият своите тайни. Дали са били астрономически съоръжения или гробници не се знае, но така или иначе нашите предци са ги изграждали в продължение на хиляди години и си заслужава да се търси отговор на въпроса „ Защо?“.

Отново сме в автобуса и продължаваме към с. Радовец. Микрофонът вече е в ръцете на Стоянка Райкова. С много любов тя разказа за родното село и за красотите на този беден край. Красоти, които се виждат само със сърцето.

Първата спирка по пътя беше манастирът „Св. Троица“. Той е неразривно свързан със смелостта и гордостта на хората от Сакарския край. Тук са намирали подслон хайдутите Христо войвода, Индже войвода, Кара Кольо и др. В разказа си игуменката на манастира спомена и за скривалище, което се намира зад олтара на църквата. Там влязоха само мъжете, защото според християнския канон, влизането на жени в олтара е забранено.

След обяда на широките манастирски поляни поехме отново на път.

с. Радовец вече ни очакваха. Разгледахме с интерес Етнографската сбирка-красивите родопски костюми, заредения стан, налъмите строени до чергата, върху която е сложена софрата. Всичко подредено така, сякаш всеки момент ще влезе пъргавата стопанка. В библиотеката им видяхме много интересен начин за популяризиране на книги. Стихотворението на Петя Божилова „И аз съм българче“

„И аз съм българче!

Макар, че Мадрид родих се и живея,

а баба, щом ме гушне, плаче,

защото виждаме се с нея веднъж в годината, през август...“

просълзи мнозина от нас, баби и дядовци на такива внуци.

И отново трапеза. Разля се звънка родопска песен. Една, втора, трета... Слушахме в захлас. Отвърнахме с любимата песен на клуба. Можехме да стоим до вечерта, но ни чакаше път. След трогателната раздяла с жените на Радовец се отправихме към паметника на загиналите за България, за поднасяне на цветя, а после към църквата, на която родените в Радовец подариха икона.

Продължихме към с. Маточина. Там разгледахме крепостта „Букелон“, свързана с историята на Първата и Втората българска държава. По време на кръстоносните походи там е пленен император Балдуин, отведен по- късно във Велико Търново. От крепостта се разкрива величествена гледка към долината на река Тунджа чак до Одрин.

Отправяме се към Свиленград. Тук е нощувката ни в хотел „Свилена“.

На вечерята отпразнувахме и рождения ден на Кольо Райков.

Сутринта започна с разглеждане на града. Впечатли ни Стария мост на р. Марица, построен през 1529 година по времето на султан Селим и неговия син султан Сюлейман. Мостът и до днес е запазил красотата си.

От Свиленград поехме към с. Мезек и едноименната крепост. След увлекателния разказ на екскурзовода получихме задача да открием деветата стражева кула, която се отличава от останалите. Успяхме, т.е. един от нас. Най- наблюдателен се оказа Кольо Райков, който получи специален сертификат. Направихме си снимки със стражите, поставени пред юртите, с конете по поляната. Всичко е толкова автентично и те пренася в далечното минало. От там продължихме към Тракийската куполна гробница. Пътеката към гробницата е красиво изрисувана. Тук през 1902г. селянин открива бронзова скулптура на глиган в естествен ръст. Днес находката се намира в археологическия музей в Истанбул. Самата гробница е открита случайно от местни жители през 1931г.- едно великолепно архитектурно творение. Най-голямата и една от най- интересните куполни гробници.

Следващият обект е Изворът на Белоногата. По пътя си припомняме гениалното произведение на Славейков. Всеки казва по няколко стиха, удивлявайки се, че го помним още от ученическите години.

Затваряме кръга. Прибираме се. Вярно, видяхме много интересни места, но все пак у дома си е най- добре.

Стефанка Филипова -

ТК „ Бузово кале“-с. Бузовград

към ТД „Орлово гнездо“-Казанлък