История на дружеството / АЛПИЙСКИ КЛУБ
Според проучванията на змс Сандю Бешев от гр.Пловдив, през 1951 година РСА изпраща Петър Златев в Казанлък и заедно с Христо Турлаков събират няколко младежи и ги завеждат на хижа”Рай”, с цел учредяване на секция по алпинизъм, като ги запознават нагледно с този спорт. Опитът им е неуспешен, поради липса на материална база и обучени кадри.
Чак през 1960 година с моя колега-алпинист и работещ в РСА Милко Чернев обмислихме възможността за създаването на алпийски клуб. Условията бяха благоприятни, а и аз съм завършила ВИФ /сега НСА/, със специалност алпинизъм. Събрахме няколко младежи - добри туристи и поставихме началото на организирано алпийско движение в Казанлък. Започнах обучение на скалите край гр.Мъглиж при изключителни трудности. Липсваше материална база. Скалите все още не бяха проучени и почистени.
Обучихме кадри, изпратихме младежи в ЦАЛ”Мальовица” и дори няколко души завършиха курс за младши инструктори.
Един нещастен случай стана причина да се спре този подем в алпинизма за период от около 6 – 7 години. На 20 октомври 1963 година при изкачване на скалите край хижа”Рай” загина алпинистът Стефан Даков. Смъртта му беше голям удар за все още неукрепналия клуб. Съществуването на алпинизма през този период се дължеше на няколко души, които не се разколебаха да продължат да се занимават. Те бяха Ст. Владимиров, Мария Караколева, Никола Стоянов, Стою Иванов, Деньо Паричков. Последните трима завършиха курс за младши инструктори по алпинизъм. Те участваха съвместно с алпинисти от Стара Загора на алпиниада край хижа “Рай” и “Мальовица” и осъществиха трудни изкачвания по “класическия” тур на “Мальовица”, “Славянския”, на “Злия зъб” и други.
През 1970 година започнахме отново курс по алпинизъм и до 1973 година подготвихме 39 алпинисти и един в ЦПШ”Мальовица”. Дейността ни беше многостранна. Провеждахме курсове и по зимна алпийска техника, подготвяхме младежите не само като катерачи, но и като планинари с утвърдени туристически навици, провеждахме ски-походи, коло-походи /какъвто беше от Михайловград до Казанлък/, поход от връх “Ком” до нос “Емине” /1974 г./ и др. Това беше един период на утвърждаване и създаване на авторитет на клуба, който се характеризираше с изключително трудолюбие от страна на алпинистите. През 1976 година същите изработиха 1000 броя щих пластини за клубовете от цялата страна, боядисаха в извънработно време водонапорната кула в с.Овощник. Заредиха се дейности от подобен род по трудно достъпни обекти: боядисване високите конструкции на розоварната в с.Пъстрово, изкърпване и боядисване фасадата на сградата на ТЕЦ-Казанлък и 120 метровия комин на същия... Придобитите средства използвахме за прояви и екипировка. Това беше дейност, която имаше не само материален, но и огромен възпитателен ефект.
Благодарение на самоотвержения труд на алпинистите изоставеният и негоден за ползване заслон на Мъглижките скали предоставен ни от ВТД”Димитър Благоев”, за 4 – 5 години се превърна в един уютен кът за подслон при прояви и тренировки.
Подобрената материална база даде възможност на алпинистите да участват успешно в републикански и други прояви в страната. Заредиха се изкачвания от висока категория на трудност като “Петимата от Хиндокуш”, “Черните плочи”, “Карлово-2”, “Огледалата на Врачанските скали”, “ВИФ”, “Г.Кирков”, “Веждите”, на “Злия зъб” и северната стена на “Мальовица”, някои от които при зимни условия. През 1976 година четирима алпинисти на “Ботевата” алпиниада край хижа “Рай” осъществиха най-масовото изкачване на тур “Черните плочи”, а през 1974 година на Републиканската алпиниада осем алпинисти изкачиха 25 обекта от висока категория на трудност.
През 1981 година бяха изкачени туровете “Атанас Кованджиев” VІб, “Веждите” на “Злия зъб” и “Класическия” на Мальовица при зимни условия. На алпиниадите, организирани от други клубове, казанлъчани спечелиха призови места през 1976 година в Сливен и Провадия – първо място за най-ефикасен спасителен способ. Също в Сливен през 1977, 1985 и 1988 г. са комплексни първенци.
Появиха се нови турове с емблемата на Казанлък: на Мъглижките скали, Мальовишкия дял на Рила, Врачанските скали, Райските скали и др. От 1975 година в продължение на 5 години проведохме собствени алпиниади на скалите край град Мъглиж с участието на клубове от страната при много добра организация.
Укрепването на клуба, подобряването на материалната база и постигнатите успехи дадоха възможност на алпинистите да помислят за изяви в чужбина. През 1975 година се запознахме с алпинисти от Чехословакия и установихме дружба, която продължи повече от 15 години. Бяхме много пъти с тях за съвместни изкачвания във Високите Татри – връх “Иглата”, “Волски щит”, “Високи”, “Праховската долина”, “Великата долина”, “Теплице над Мегуй” с общо повече от 150 изкачвания.
В резултат на дружбата ни с гр.Новоросийск бяхме поканени на Краевата алпиниада на Краснодарския край, в района на езерото “Кардайвач”. Група от 5 души осъществи изкачвания на почти всички обекти в района, най-значително от които е на връх “Лаюб” /2998 м/ от Атанас Тошков и Григор Мартинов.
През 1988 година от 7 алпинисти в района на връх “Елбрус” се проведе обучение по ледена техника на ледника “Кош-Катош”. Групата се изкачи на върховете “Гермогенов” и “Чегет”, а на 5 и 6 август, разделена на две, изкачи връх “Елбрус” /5633/. Иван Дончев покори за рекордно кратко време двата върха – Източен и Западен, а Иван Нейков и Любомир Драгански се спуснаха със ски от върха.
През 1982 година организирахме окръжна група за изкачване на връх “Гросглокнер” /3798/ в Австрийските Алпи, при което кмс Стефан Кънев и Иван Гвоздейков, съвместно с алпинисти от Стара Загора, изкачиха върха по ледения кулоар “Палавичини”, а Янко Христов и Мариана Добрева – по класическия маршрут.
През 1984 година, след успешното изкачване на връх “Монблан”, кмс Стефан Кънев и кмс Атанас Тошков, Румен Христов и Петър Чакъров се изкачиха на връх “Гросглокнер” по “Ръбът”. По класическия маршрут се изкачиха Любомир Драгански, Живко Костов, Петко Тотев, Янко Христов, Петър Витанов, Ахмед Белов. На “Клайне Глокнер” се изкачиха Мариана Добрева, Росица Драганска, Пано Козаров, Ради Червенков, Дафина Гъдева.
Най-голямото ни постижение в чест на 25-годишния юбилей на клуба беше изкачването на връх “Монблан” /4807/. Подготовката ни продължи повече от една година. След няколкодневно обучение по ледена техника на ледниците “Мер дьо Глас” и “Бусон”, групата от 15 души в състав Петър Чакъров, Любомир Драгански, Атанас Тошков, Живко Костов, Румен Христов, Григор Мартинов, Янко Христов, Петър Витанов, Пано Козаров, Росица Драганска, Мариана Добрева, Асен Здравков, Дафина Гъдева, Тодор Тонев и Петко Тотев се изкачи на Монблан. Ние бяхме най-многобройната българска група, изкачила върха. И още един рекорд – три български жени за един ден стъпиха на най-високия връх в Европа.
В чест на 30-годишнината на Алпийския клуб предвиждахме през 1990 г. група алпинисти да изкачи връх “Ленин” /7134/ в Памир. Проявата трябваше да се осъществи съвместно с група от Ленинград. Групата нощува на лагер № 2 на 5300 м височина, а Любомир Драгански и Иван Нейков достигнаха височина 5800 м, но поради силния снеговалеж и гъста мъгла се завърнаха в лагера. Ленинградската група продължи към лагер № 2, но през нощта огромна лавина ги помете. Загинаха 40 души от Ленинград и Чехословакия. Изкачванията бяха прекратени и мечтата на нашите алпинисти остана неосъществена.
След пенсионирането ми и след 32 годишно председателство на Алпийския клуб, аз се оттеглих от активна дейност. Благодарна съм за признанието на туристическото дружество и ЦС на БТС, които многократно ме награждаваха с почетни звания, и на алпинистите от клуба, които ме обявиха за почетен председател на същия. След мен за председател беше избрана Росица Драганска, а след това - Благовест Иванов и Николай Недялков.
Българският алпийски клуб постави условия пред клуба да се лицензира, ако иска да участвува в състезания по спортно катерене. След построяването на изкуствена стена, този спорт, под ръководството на Радостина Иванова, се разви успешно и за да имат изява, те се лицензираха, след което Янко Христов и Иван Нейков основаха нов клуб към дружеството под името “Триглав”. Така в момента в Казанлък съществуват два алпийски клуба.
Дафина Гъдева